Понякога не се налага да търсим концепция. Тя просто си е там, стои и ни очаква. Именно такъв е случая с това закътано в полите на Витоша бижу. Френски прозорци ориентирани към планината, през които извират различни нюанси на зелено, зелено, зелено. Ние ги възприехме, дадохме им основа от светъл дъб и тапети от коприна в гамата на слонова кост. Балансирахме с текстил в сиво, който напомня на букова кора, каквато е и масата от заобикалящите дървета. Добавихме различни зелени акценти, които да преливат плавно гледката между прозорците. Черният камък Неро Маркуина се обажда като лек акцент, който да внася нотка на тежест и спокойствие. Комбинацията на различни дървесни финиши – от по-светли към по-тъмни носи комфорта на интериор граден с времето, без стерилността на повтарящите се фладери от витрината на магазин.
Истинската закачка в този проект идва от тавана, който със своята раздвиженост придава динамика на иначе спокойният и уравновесен интериор. Инкорпорираните седем отделни токови кръга само за помещението на отворения хол гарантират на обитателите различни сцени на осветеност прилягащи за най-различни моментни настроения и емоции. От пълна осветеност за работа, до амбиентни сцени за релакс и отдих.
Всеки проект има своите предизвикателства и този не прави изключение. Едно от тях беше именно библиотеката с голям набор от предварително заложени функции, а именно: да крие ниша с колектор, която все пак да е лесно достъпна, да е модулна, така че при желание да се размества, да има тайник, да свети и естествено, да се вписва в интериора. Вие може да прецените, дали сме изпълнили всички критерии на клиента.
Любимата ни част от този проект определено е главната баня. Заданието на клиента беше просто – „Мъжествено, но секси.“ Комбинацията на LED осветление с черен мрамор монтиран на огледално полирани фаши, допълнен с тъмен орех, обикновено е предпоставка за успех, но когато тези декори са комбинирани с усещането за топъл дъжд от поставената високо душ пита, ефекта от емоцията създадена от помещението в човека който го използва трудно може да бъде описана. Думичката „Уау!“ до някъде се доближава.
