Естествен или изкуствен камък – дали става въпрос за облицовка на баня, дали говорим за кухненски плот и гръб, дали коментираме мебелни плотове или подпрозоречни дъски, стъпалата на стълбата, приложенията на камъка в интериора са наистина много – от подовата настилка до декорация по дръжките на мебелите. Богатия пазар предлага най-различни решения, за това преди да направите избор е хубаво да се запознаете с основните характеристики на всяка от опциите.

Минусите при мрамора са не по- малко важни от плюсовете. Макар цената му на метър квадратен обикновено да не е драматично по-висока от тази на изкуствените алтернативи, то монтажа е доста по- скъп (камъкът идва нарязан на 2см, което го прави и доста по-тежък от 8мм гранитогрес). Монтажа на естествения камък е и по рисков, защото дамарите в плочите лесно могат да се счупят при неправилно носене. Чувството за естетика на каменаря е от съществено значение, особено когато липса проект за разкрой на фашите и полагане на парчетата. Перфектният ефект от мрамора се постига, когато фладерите от плоча в плоча преминават максимално плавно и създават усещане за по-голяма непрекъсната площ. Ефект, който се постига само с доста усилия в изпълнението.

Мраморът е доста хигроскопичен – поема течности, от които лесно остават петна, които после дразнят окото. Повечето препарати за почистване също могат да съсипят мрамора, само малка част специализирани формули не оказват негативно влияние.

Гранита е доста по- устойчив от мрамора, както на издраскване, така и на удари и температурни амплитуди. Не е толкова хигроскопичен и по- трудно задържа петна. По същата причина е и по- лесен за почистване. Обработките на гранита са идентични с мрамора и при полирана повърхност става доста хлъзгав. Основните разцветки са в сивата гама до черно, но има и по- редки цветни гранити в зелена, червена и синя гама. Шарката му обаче е доста по- ненатрапчива и хомогенна. Както при другите камъни,  за почистването и на гранита трябва да се внимава с почистващите препарати. Препоръчваме такива с неутрално PH.

Като обобщение за естествения камък – ние го препоръчваме с две ръце, но само на хора, които впоследствие са готови да отделят ресурс (време и средства) за неговата поддръжка. Въпросната поддръжка основно се изразява в импрегниране, в по- редки случай и в полиране. Обикновено фашите пристигат фабрично импрегнирани или се импрегнират на място. Импрегнаторът обаче с времето се износва – основно при почистване. За това на определен период, зависи от приложението на камъка и от интензивността на ползване (понякога дори веднъж годишно), мраморът трябва да се импрегнира. Ние препоръчваме продуктите на Bellinzoni.

Полирането се налага, когато камъкът е претърпял по- сериозно поражение, под формата на дълбоко петно или сериозно надраскване. Първо, посредством шлайфане, се отнема част от горният слой на камъка, после всичко се полира.

Предимство на естествения камък е, че при срез цвета му не се променя и е най- оптимален за всякакъв вид обръщания на външен ъгъл.

В последните години обаче, пазара предлага и доста добро качество широкоформатни гранитогреси с неповтарящи се шарки, така че за улеснение на читателя, ще разглеждаме двата материала под общ знаменател. Като единствена разлика ще посочим, че много от техническите камъни са оцветени в дълбочина и позволяват монтажи на герунг с различни видове фаски и рундове (използват се основно при изпълнение на обръщания и всякакви външни ъгли) докато при гранитогреса не е точно така и обикновено рязаният ръб на плочката трябва да се крие с лайсна.

Ако съпоставяме визията на изкуствения и естествения камък, то човека много се е приближил до имитиране на природата, но не на сто процента. Естествения камък винаги е с повече нюанси и дефекти (които всъщност са ефекти, защото перфектните повърхности се възприемат като неестествени от подсъзнанието и носят привкус на изкуствени). Все пак, за да сме честни трябва да отбележим, че има страхотни принтове на изкуствен камък, които дори специалист трудно може да различи от естествените. Също така има серии, плод на човешко въображение, които нямат аналог в природата, но са страшно красиви и ефектни. На практика избора от декори на изкуствен камък е по- голям.

Изкуствения камък се характеризира и с по- лесен монтаж, защото може да се поръча с дебелина дори на 6мм., а понякога и на 3мм. Ако трябва да смените плоча, риска да остане кръпка е много по- малък, защото просто ще поръчате плоча от същата серия (ако още е в производство), докато естествения камък, дори от една и съща кариера, може да варира. Техническия камък е много по- устойчив на всичко – удари, химикали, не се драска, устойчив на температурни амплитуди и най- хубавото, не изисква никаква поддръжка или по-специална грижа при почистване.

Това решение не е оптимално за хора, които предпочитат да са заобиколени от 100% натурални материали и хора, които вярват, че камъните имат собствена вибрация, специфична енергия и идентичност, но пък е чудесно за тези, които не искат да се обременяват с допълнителна поддръжка на интериора си през годините на експлоатация.

Видове дървесни плоскости :

Особено когато говорим за кухни, а и за всяка друга корпусна мебел, неизбежно стигаме до въпроса, какво да използваме. Тук ще разгледаме основните 3 опции, макар те на практика да са повече.

Масивната дървесина – естественото дърво е най-скъпата опция при избор на вид дървесен материал. Разбира се, има иглолистна дървесина (чам), която е евтина, но с много лоши характеристики, следователно слабо пригодена за приложение в мебелната индустрия. Качествените дървета, като дъб и бук са сред най- използваните в мебелната продукция, но и доста по скъпи. От там нататък цената върви само на горе – череша, орех, тик, палисандър, екзотична африкански и австралийска дървесина, на края сметката може да Ви накара да затаите дъх.

МДФ от анг. (Medium-density fiberboard) е вид обработен дървен продукт, който се произвежда чрез разбиване на дървесина до състояние на дървени влакна. Тези влакна се смесват с лепила и смоли,

след което се формират в панели при висока температура и налягане. МДФ е релативно евтин и многофункционален материал, широко разпространен в мебелната индустрия.

ПДЧ (Пресовани Дървесни Частици) на анг. (Particle board), се произвежда по аналогичен начин с МДФ плоскостите. Основната разлика е, че дървесните частици които влизат в машините за пресоване са доста по- едри, между тях има много повече въздух и не са нито толкова плътни, нито толкова здрави. Интересен е фактът, че освен че е по- леко, ПДЧ-то е и по- удароустойчиво от МДФ-ът, поради по-твърдият външен слой на плочите

Като цена материалите се подреждат така, възходяща към низходяща:

Масив > МДФ > ПДЧ

Аналогична е подредбата и като здравина, възможности за обработка и устойчивост на влага.

Разбира се, цената на различните пресовани продукти се формира в голямата си степен от добавяне на финиш, а там възможността за избор е огромна. Основните видове са: за MDF – фурнир или боя, за ПДЧ – ламинирано покритие.

Фурнирът представлява поставяне на тънък слой висококачествена естествена дървесина върху МДФ плоча. Този процес драматично увеличава крайната цена, но и дава визия на естествено скъпо дърво. Възможността за игра с фладерите (дървесната шарка) пък дава почти неограничени възможности при създаването на оригинална визия – дори повече отколкото при използването на масивната дървесина.

Боя – суровата плоча МДФ се грундира, боядисва и лакира. Възможните финиши са гланц, мат и сатен (различно процентово съотношение между мат и гланц), докато видовете разцветки са на практика – всички. Боядисания МДФ дава плътна, хомогенна визия, а самият материал позволява фрезоване (за разлика от ПДЧ- то), което дава опция за фрезовани дръжки, без нуждата да се монтира дръжка от друг материал.

Ламиниране – новите технологии позволяват създаването на декори, на практика изкуствени, които толкова приличат на истинско дърво, че хората просто не забелязват разликата, освен при щателно сравнение на материалите едновременно. Факт е, че повечето „дървета“, които се намират в домовете ни под формата на мебели и интериорни врати всъщност съвсем не са от дърво. Макар и с малко по- лоша визия, понякога те са по- устойчиви на удар, препарати или надраскване.

Но какво все пак да изберем? Най- простия отговор е  според техническата нужда.

Поради наличието на опцията фурнироване, масивът обикновено се залага само там, където е технически необходим – като крака на мебели, при които има голямо механично натоварване и друг материал не би издържал. Масива понякога е за предпочитане и при изпълнение на мебели в мокри помещения – като бани, защото е по-устойчив на влага, когато е добре третиран. Разбира се има и изключения.

МДФ е за предпочитане (в сравнение с ПДЧто) при мебели или части от мебели с по- висока интензивност на използване. Например по- разумно е да направите вратичките на шкафовете в кухнята от МДФ, поради факта, че се използват ежедневно, а също така защото са лице и дават основната визия на самата мебел. По същата логика, може да заложите корпусите от ПДЧ – те нито са толкова натоварени, нито се виждат през по- голямата част от времето.

Ако планирате кухня за временно обитаване, която не се използва интензивно – то спокойно може да заложите изцяло на ПДЧ. Ще спестите определена сума без нужда от основателни притеснения за трайността на самата кухня.

Относно визията – фурнирът и боята се използва там където не искате да правите компромис с визията. Ако приоритет е бюджета – то има страхотни ламинирани плоскости, които ще Ви свършат работа. Е, освен при извитите мебели. Там ПДЧ- то не е опция.

Избор на паркет и дилемата между масло и лак.

Естествения паркет е една от най- желаните опции за подови настилки. Дава уют, топлина, натуралност и характер на всяко помещение. Основния съвет, който бихме Ви дали при избора на паркет еда не пестете от цената. Доверете се на наистина утвърдена марка на пазара, като пример – Bauwerk и Barlinek. Да, цената е по-висока, но често има промоции на определени артикули и може да стигнете цена на по- лош производител придобивайки продукт с гарантирано по-добро качество.
Разбира се, може да имате късмет и с не толкова утвърден производител, но в случай че нямате – то няма да имате и много решения на проблема, всичките скъпи и/или незадоволителни. Естествения паркет не е евтино удоволствие и ако сте решили да правите икономии, то ние ви съветваме да разгледате опциите за ламиниран паркет.

Естествения паркет се дели на два вида – масивен и многопластов.

При масивния – както подсказва и самото име, всяка дъска е направена от цяло парче дърво. Класика в жанра, масивния паркет има славата на най- добрия продукт. При добра поддръжка е на практика вечен и позволява голям брой цикления (реновителен процес, при който се отнема 1- 2мм от горния слой на дървото, като така се заличават натрупани с времето дефекти). Обикновено масивния паркет е и по- скъпата опция, поради по- големия разход на скъпа дървесина.

Многопластовия паркет (има различни технологии, тук ще обсъдим най- разпространената) е масивен горен пласт от избраната декоративна дървесина, залепен върху основа от шперплат. Дебелината на горния пласт е важна, защото определя и броят на цикленията, които вашият паркет може да претърпи, преди да трябва да го смените. (Обикновено това са 3 до 4 цикления). До тук всеки би казал – ясна работа, ако имам възможност, ще си избера масивен паркет. Обаче има уловка. Многопластовия паркет има сериозно предимство в устойчивостта на влага и вода. Различните пластове на шперплата и лицевата дървесина са подредени така, че фладерите на всеки пласт да вървят в противоположна посока спрямо тези на предходния пласт. Това прави цялата конструкция много по- устойчива на огъване – естествения процес, който сполетява дървото при сериозен контакт с вода. На кратко, при наводнение (съсед, спукана тръба, разлято и не забърсано, забравен прозорец при буря) пораженията при многопластовия паркет (не, няма да ги избегнете напълно) биха били по- малки. От друга страна процесът на циклене е толкова трудоемък – освен, че не е без пари, означава изнасяне на всички мебели от жилището, че на практика при повечето хора се случва едва по веднъж на 10-15-20 години. Така че помислете – кое е по-вероятно. Да циклите или да претърпите наводнение.

След като изберете удачната за вас настилка, е важно да помислите и за нейното покритие. Повечето продукти идват с фабрично нанесен финиш, който е или лак или масло.

Лакът – е класическо решение утвърдено във времето. Различните видове лакови основи са много и имат различни характеристики, но при правилен избор според ситуацията предимствата са следните:

• Добра визия
• Защита от вода
• Защита от други агресивни течности (например алкохол)
• След изсъхване няма мирис.
• Не изисква поддръжка

Основен минус на лака е, че се прави от -доста отровни химикали и запечатва дървото. Макар след изсъхване лакът да става безопасен, самата мисъл кара хората да се оглеждат за алтернативи.

Маслото –е сравнително нова, доста промотирана алтернатива. Маслото се води естествен продукт, произведен от комбинация на восъци и смоли. За разлика от лака, не е токсичен. Действително, повечето продукти на пазара се предлагат третирани с масло, а ето и предимствата:

• Органичен продукт
• Добра визия
• Защита от вода
• Защита от агресивни течности
• След изсъхване няма мирис
• Позволява на дървото да диша

За разлика от лака обаче, защитния слой на маслото изчезва с времето, особено ако се почиства с обикновени почистващи препарати. Силно препоръчително е използването на специализирани такива. Този факт води до нуждата от преомасляване. Понякога се стига до такава нужда веднъж годишно, по- често- веднъж на 2-3 години. Освен ако не го изпълнявате сами (което крие своите рискове), това удоволствие не е евтино (цената се калкулира за метър квадратен като към нея се прибавят и необходимите консумативи), а освен това за предпочитане е да няма и мебели. Последния фактор често е практически нереализуем, за това практиката показва, че се местят само малките мебели, а около по- големите, като холна гарнитура и спалня се минава отстрани. Това означава, че при евентуално разместване на мебелите е много вероятно да се открият петна. Предвид, че дървото, заедно с повечето естествени материали променя цвета си спрямо излагането му на слънчева светлина, е много вероятно да имате петна след разместване без значение от защитното покритие на дървесината, ако помещението е изложено на пряка слънчева светлина

Като заключение – маслото наистина е по- добрия избор, ако сте готови да му осигурявате необходимата поддръжка. Ако ли не, Ви съветваме да рискувате с някой друг токсин за сметка на спокойствието.